Как Вагусът ни помага да се справим със стреса? 5 начина да го стимулирате
В нашето хронично забързано общество е съвсем невероятно човек да не е изложен на някакво равнище на стрес. Дори и да вършиме дихателни извършения, медитатации, да пиете релаксиращ чай, да сте суперорганизирана и да планирате деня си, стресът постоянно дебне зад ъгъла. Ако търсите способи да си помогнете освен в ръководство на напрежението, само че и да изградите добра стресова резистентност, то ние имаме положителни вести – вагус нервът е тук, с цел да помогне.
Но какво тъкмо е вагус нерв?
Вагус на латински значи „ скитащ “ и, както подсказва името му, криволичи към гърдите и корема, където са множеството от нашите съществени органи. Но за какво е значимо и какво общо има това със напрежението?
Разговаряме с специалиста по вагус, доктор Стефани Канестраро, която се съгласи да ни вкара в света на най-големия съставен елемент на парасимпатиковата нервна система и да разберем по какъв начин тя въздейства на здравето ни. Разочароваща здравна история я подтиква да специализира в региона, с цел да оказва помощ на другите, което от своя страна я довежда до функционалната медицина. Със своя опит във функционалната медицина, хиропрактиката и акупунктурата, доктор Канелстраро в този момент употребява опита си да лекува своите пациенти.
Д-р Стефани Канестраро ни дава къса и потребна информация за всичко, което е нужно да знаете за вагус нерва, какво прави и по какъв начин повишението на вашия вагусен тонус дейно може да ръководи напрежението.
Какво е вагус нерв?
Вагус нерв е десети черепен нерв (CNX). Той е прочут като „ скитащия нерв “, тъй като е най-дългият парасимпатик в тялото.
Той поема водещата роля в съвсем всяка самостоятелна функционалност в тялото. Вагусният нерв има два клона: вентралния нерв и гръбначния нерв, които получават имената си, тъй като те произлизат от мозъчния дънер. Предният вагусен клон обгръща органите над диафрагмата, сърцето и белите дробове, задната част на мекото небце и други Гръбната част главно инервира органите под диафрагмата, в това число бъбреците, черния дроб, жлъчния мехур и червата, чак до напречното дебело черво.
Ролята на вагусния нерв и функционалностите, които контролира:
Вагусният нерв свързва мозъчния дънер с тялото. Той разрешава на мозъка да следи и да получава информация за няколко от другите функционалности на тялото.
Той има редица разнообразни функционалности, в това число:
Доставя сензорна информация за гърлото, ушите, сърцето, белите дробове и множеството от храносмилателния тракт.
Осигурява чувство за усет зад езика.
Осигурява функционалностите на придвижването и рефлексите на мускулите в шията, виновни за преглъщане, кихане и тирада.
Обхваща парасимпатиковите функционалности, които дават отговор за храносмилателния тракт, дишането и сърдечната периодичност.
Какви резултати има стресът и нерегулираната нервна система върху нашето тяло?
Стресът и нерегулираната нервна система намаляват имунитета. Хроничният стрес предизвиква трайно подтискане на имунната система, която става по-малко ефикасна при попречване на заболявания и инфекции.
Как вагус – здравето визира вашето общо положение?
Вагус нервът работи като осведомителна автомагистрала право към мозъка и когато вагусът не действа добре, споделяме, че имаме „ невисок вагусен тонус “.
Ниският вагусен тонус е обвързван с доста признаци и проблеми, като ревматоиден артрит, тревога, пристъпи на суматоха и разстройства в сърдечната периодичност. Тъй като въздейства на дишането, храносмилателната функционалност и сърдечната периодичност, ниският вагусен тонус може да има голямо влияние върху вашето психологично здраве. Затова би трябвало в действителност да обърнете особено внимание.
Увеличаването на вагусния тонус задейства парасимпатиковата нервна система и по този начин тялото ви може да се отпусне по-бързо след стрес.
Колкото повече увеличавате вагусния си тонус, толкоз повече физическото и психическото ви здраве ще се усъвършенства.
Методи за активиране и тонус на вагусния нерв:
1. Излагане на мраз — пробвайте да довършите утринния си душ с минимум 30 секунди студена вода. Оставете студената вода от душа да тече върху сензитивна област от тялото ви, като задната част на врата ви. Правете дълбоки диафрагмени вдишвания, последователно увеличете времето за излагане. Ако това е прекалено много за вас, първоначално започнете с напръскване на студена вода по лицето си.
2. Дълбоко дишане — Бавно вдишвайте, колкото можете през носа си. Когато усетите, че дробовете ви са цялостни, вдишайте още малко. Задръжте дъха си за пет секунди, по-късно издишайте постепенно за седем секунди през устните, издавайки леко свистене. Направете това най-малко 10 пъти поред. При диафрагменото дишане стомахът ви би трябвало да се разшири напред, до момента в който гръдния панер се уголемява на открито.
3. Пеене и гаргара — Пеенето, тананикането и гаргарата са велики способи за стимулиране на част от вагусния нерв, тъй като той е обвързван с гласните ви струни и мускулите в задната част на гърлото ви. През целия ден тананикайте обичаните си песни. Сутрин и вечер правете гаргара с вода. Вземете глътка вода в устата си, наклонете главата си обратно и правете гаргара за 30 секунди.
4. Акупунктурата — точките за стимулация на Вагуса са ушна мида и кожата над вътрешния канал на ухото.
5. Гъделичкане на лицето и шията/скалпа масаж — Това визира нервите, които излизат от същата област на мозъка. Тези области, когато са подтиквани, предизвикват релаксация и усилва вагусния тонус!
Посочените нагоре извършения могат да бъдат включени във вашия дневен график, тъй че когато сте под стрес, вашият вагусен тонус ще бъде по-силен и ще откриете, че можете да се справяте със напрежението по-добре и да се отпуснете по-бързо. Използването на надълбоко дишане и медитация в стресови обстановки ще помогне за понижаване на симпатиковия „ бий се или бягай “ подтик.
